Въпреки че Никос Казандзакис е широко известен сред широката публика, творчеството му е четено фрагментарно и политическите му идеи са раздразнили много хора. Не беше обърнато необходимото внимание на сложността на неговите книги, в които взаимодействието между историческите събития и историята на мисълта е силно изразено.
Това оригинално тълкуване извършва Лампрос Коулабарицис, като изтъква този пренебрегван елемент в живота и творчеството на Казандзакис, с първи и характерен пример „Аскетиката“, където Бог и човек съвместно преобръщат божествената всемогъщност във времето.
Обърнал се към исторически и митологични образци и към други личности, въплъщаващи болка и страдание, той представя една морална болка, която и самият той е изпитал като дете на Крит, по време на Балканските войни, по-късно като отговорен за репатрирането на гърците от Кавказ, както и в победената Германия по време на Малоазийската катастрофа, както и в пътуванията си в Русия преди окупацията и Гражданската война.
Всичко това обяснява неговите политически преврати - от национализма, комунизма и метакомунизма до фашизма, като значителен завой е пътуването му до Англия през 1939 г., където, възхищавайки се на политическата свобода, приема демократичния социализъм, но се отдалечава идеологически от британското правителство през 1946 г.
Оттогава борбата му се насочва срещу колониализма и в подкрепа на обединението на Кипър с Гърция, с хоризонт мултикултурализъм и мир.
