Песента на ястреба на Юнкерман се връща при Василий Карлович Юнкерман в края на живота му. Дръзкият авантюрист от първия том — казацки страж, бежанец, социален изкачвач и самонаречен завоевател на междувоенна Атина — сега се изправя пред неизбежността на възрастта, разочарованието и упадъка.
Докато при Юнкерман се проследява трескав възход, оформен от апетит, амбиция и желание, този втори том се обръща навътре, предлагайки по-мрачна, по-интроспективна медитация върху паметта, загубата и смъртността.
По-възрастен и все по-изолиран, Юнкерман се връща назад към живот, който сега изглежда едновременно грандиозен и гротескно, фарс, оживяван от илюзии за успех, любов и мъжка чест, които отдавна са се превърнали в горчивина и празнота. Когато минали страсти и предателства излизат на повърхността, романът придобива отчетливо фаустовски оттенък, проучвайки психическите разходи на живот, прекаран в преследване на власт и удоволствие.
