Носител на наградата Prix Médicis Étranger във Франция и Premio de la Critica в Испания, този международен художествен роман, който провокира разговори и е носител на множество награди, е изключително размисъл върху насилието, конспирацията и многобройните сложни последващи животи на Холокоста. Едуардо и брат му живеят в САЩ от три години, когато родителите им ги изпращат обратно в Гватемала за празниците. Годината е 1984 и тяхната родина, в разгара на жестока гражданска война, им се струва непозната – испанският им е колеблив и вече наполовина забравен.

Дядото ги посреща на летището и ги отвежда в планината, като ги оставя в място, което те са казали, че е еврейски летен лагер. В лагера децата срещат ръководител на име Самюел Блум: красив млад мъж с небесносини очи, който знае за всевъзможни неща. Той им показва как да направят убежище за оцеляване от клони и листа и как да запалят огън с помощта на стъклена бутилка. Той пее песни с тях и играе игри. Но също така ги учи да маршируват по ред, да поздравяват и да се крият. Преподава им ивритските думи за „граната“, „войник“ и „мълчание“.

На четвъртия ден всичко се променя. Момчетата са събудени в зори от удар по леглата. Ужасна фигура, облечена в черно, се надвесва над тях, а отвън се чуват писъци. Едуардо гледа в лицето на непознатия – това е Самюел Блум, но небесносините му очи изглеждат различни сега. В ръката си държи бухалка. По лявата му ръка пълзи огромен тарантул.

Провокиращ мисълта и силно амбивалентен, „Тарантул“ е изключителен размисъл върху многобройните сложни последващи животи на Холокоста. Това е роман за индивидуалното и колективно наследство, за индивидуалното и колективно насилие; за паметта, травмата, връзката и отчуждението. Той пита какво означава да си евреин в дългата сянка на двадесети век и как миналото продължава да живее в настоящето.