От „Детския византийски хор“ на Консерваторията в Атина до наши дни минаха много години в псалтиря и в женските галерии на църквите в Атина и околността. С същата страст, понякога като псалтист и друг път като хорист, служих на Светото Богослужение.

Естественото развитие на всичко това беше някога и аз да стана хормайстор. Там репертоарът трябваше да бъде обогатен и ангажиментите в Храма ме превърнаха накрая и в композитор. Но винаги, отдавна, ме тревожеше тази подземна вражда между псалти и хористи, която всъщност се основаваше на неправилни взаимни възгледи.

Псалтиката е вокално изкуство и се базира на природни закони. Когато някой се опитва да имитира ориенталски макями, музикологически допуска същата грешка като хориста, който представя неаполитански трубадур. Но внимавайте! Само естественият звук от добре подготвени певци ще ни даде това, което търсим, а именно тълкуването на Светото Слово.

Днес представям това малко свое дело с пожелание да бъде опит от всички да се приближим до търсеното, а то не е друго освен молитвата. Така, чрез Хармонията на Вселената, ще се приближим до нашия Създател. Нека стане.

От Въведения текст на композитора