Може би повече от конниците на Вестготите, Остроготите и Хуните, от стрелците с лък на Аварите, на Сасанидските перси и на пред-османските номадски тюркоезични племена от Изтока и Балканите (от Оногурите до Пачинаците/Печенегите, Узите и Кумани/Половците/Кипчаците), от масовите заселвания на полуномадските славяни, от разрушителните флоти на Вандалите и на „Сарацинските“ араби, от грабителските набези на българите, от секачите на скандинавците, от обсадните машини на норманите и различните кръстоносци преди и след 1204 г., от декларациите на каталунците и масовите заселвания на албанците, и дори от разрушителните оръдия на османците, Византия и нейната следа в световната история бяха застрашени от безмилостното перо на великия английски историк от епохата на Просвещението и рационализма, Едуард Гибън (Edward Gibbon: 1737-1794), който във втората половина на 18 век действително им нанесе решителни удари.

Това представлява предшественика на по-късната прочута фраза „...писалката е по-силна от меча...“ на английския автор от 19 век, Едуард Булуър-Литън (1803-1873), в петактовата му пиеса Richelieu; or the Conspiracy (Лондон, 1839). Поради тази причина толкова много хора се втурнаха, особено от втората половина на 19 век — и други продължават и до днес — да оборват и разкриват труда на Гибън.

Колкото и строго да се оценява последният от много византино-изследователи с времето, той не спира да бъде паметник на солидно познаване на (до тогава издадените) първични източници, гениална концепция и образцово историческо писане.