Елинската Номархия (1806) без съмнение е най-популярното предпостанционно произведение на новогръцкото Просвещение, като в същото време не би било пресилено да се твърди, че вечната търсачка на идентичността на автора е свързана с една от най-големите мистерии на издателската сцена в гръцките земи през новото време.

Книгата представлява ожесточена критика на институциите и елитите, които поддържат робството. Тиранията се описва като упадък на управлението, като около тиранина процъфтява система от паразити и ласкатели. В най-острите си страници Номархията напада духовната йерархия на епохата. С особена острота тя я смята за съучастник в духовното унищожаване и социалната апатия: осъжда комерсиализацията на сановете, заплахата от отлъчване като инструмент за подчинение, пренебрегването на образованието, произвола и „съдействието“ с тиранията.

Този текст е връхната точка на гръцкия политически радикализъм и същината на предаването на идеите от 1789 година в гръцкия полуостров на Османската империя. Затова и авторът не остава просто „Анонимен“, а „Анонимен гърк“.

През 2026 г. Елинската Номархия отбелязва 220 години от издаването си. В настоящото юбилейно издание произведението е пренаписано за първи път на съвременен разговорен език, ставайки вече – заедно с оригиналния текст – достъпно и актуално за всеки грък и всяка гръцка жена, независимо от възрастта и „опита“ с текстове от XIX век.

Свещениците, любезни мои, имат една цел, която не е никак различна. Те винаги се опитват, използвайки божеството, да подтискат своите съграждани. До днес с невежостта и лошото обучение са постигнали своята цел. Те, прикривайки най-явните лъжи със званието святост, напълниха слабите умове на народа с толкова заблуди, защото вместо да нарекат невъзможното лъжа, го наричат свято.

Анонимен гърк, Елинска Номархия