Книгата, която държа в ръцете си, не е просто книга за фотографията. Това е книга за човека. За погледа, който среща другия поглед. За момента, в който образът престава да бъде повърхност и се превръща във връзка.

Докато я четях, почувствах, че не говориш само като фотограф, а като човек, който се е борил да разбере тайната на лицето. Ти възприемаш фотографията не като техническо умение, а като акт на среща, като начин да излезе наяве истината на другия. Казваш ни, че фотографията може да стане „акт на любов“ и диалог между двама души, които се срещат в светлината.
Това, което особено ме развълнува, е, че книгата не се ограничава до технически инструкции. Напротив, тя се движи между философията, психологията, теологията и естетиката. Неща, които обичам и аз. Наистина е трогателно как от практиката на фотографирането стигаме до дълбоки въпроси за идентичността, красотата, истината и връзката ни с другия.

Бях разтърсен от моментите, в които говориш за неловкостта пред обектива, за нуждата от приемане и за фината граница между дистанцията и близостта. Там човек разбира, че фотографията не е просто едно „кликване“, а момент на доверие между двама души.
Книгата се чете като спираловиден път. Понякога практична, понякога размишляваща, а често и дълбоко поетична. В края ѝ остава усещането, че изкуството — а може би и самият живот — започва, когато се научим наистина да виждаме другия.
За мен тази книга не беше просто едно четиво. Беше преживяване, което ме накара да преосмисля какво означава да гледаш човек през един образ — и какво означава наистина да го виждаш.

De profundis,
Вики С

„Моделът като личност“ не предлага лесни отговори. Напротив, действа като покана за размисъл. За фотографите отваря диалог относно етиката на тяхната практика. За читателите като цяло представлява интересен напомнящ факт, че зад всяко изображение винаги стои една връзка.

Това не е просто още една книга, това е КНИГАТА! Щом я прочетеш, се променя начинът ти на гледане, не само фотографски, а и като същество!