Ливан често се намира на върха на международните новини по винаги негативни причини: за кланета и бомбардировки, за отвличания и отвличания на самолети, за банкрут и експлозии. Ако се замислим за всичко случило се в страната на кедрите през последните петдесет години, няма да е пресилено да кажем, че Ливан е с девет живота. Как се обяснява този парадокс: страна с толкова негативен имидж да привлича толкова внимание и съчувствие? Това е въпрос, който си задавам откакто прекарах пет интензивни години в Бейрут и разбрах, че обичам тази страна и най-вече нейните хора.

Как започна петнадесетгодишната гражданска война? Защо политическата система на страната продължава да се основава на архаична система от 18 признати религии? Каква е ролята на гръцките православни? Какво е (и какво не е) Хизбула? Кой уби милиардера министър-председател Рафик Харири? Какво представлява “бракът на временната наслада”? Възможно ли е помирение между Ливан и Израел? Какво е геополитическото значение на ливанската кухня?

На тези и други важни въпроси, за да разберем една толкова сложна страна, се опитвам да дам прости отговори.

„Ливан, въпреки всички трудности, остава незаменима лаборатория за съвместно съжителство на мюсюлмани и християни. Дори и днес, въпреки огромните предизвикателства, които среща, той остава в центъра на диалога между културите и религиите. Не става въпрос за академичен диалог като тези, които се организират на международни семинари, а за ежедневен диалог, диалог, основан на всекидневното съжителство.“

Откъс от книгата