Колкото ми написахте за себе си, ме разтърси дълбоко; характерно за Вас, и колко ме докосва – това не го знаете, е болката, която следва всяка стъпка от пътя, която тежи на краткото време, в което преминавате през различните етапи. … Може би е общото зло на нашето време; но ние, гърците, се раздираме вътрешно, мисля, че именно с това: на кого ще резонирам, какво ще стана?

Ели Ламбри́ди към Пантелис Превелакис, 7.1.1931

В тяхната двадесетгодишна кореспонденция Пантелис Превелакис и Ели Ламбриди разкриват своите мисли, въпросите си за пътя на живота им, очакванията, тревогите, безпокойствата и решенията си – елементи, които очертават тяхната личност.