При Стратис Хавярас, критичното поглед от дистанция се сблъсква с една загадка: от една страна, емблематична история за митичната способност на хитрия грък да преодолява житейските трудности, да постига цели и да се утвърждава; от друга страна, анти-история на постоянната травма, на кървящата рана.

От една страна, личният и естетичен триумф на непоколебимия и неуморим творец; от друга страна, раздробяването на субекта, който се оформя само в своя разпад, както към другия, така и в постоянния си провал между хоризонтите на настоящето, миналото и бъдещето.

От една страна, поетичното слово като инструмент на болезнено преразглеждане и от друга страна, поезията като балсам и лек за иначе непоносимия живот; от една страна, гръцката история като непрекъсната последователност от болка и от друга страна, като нещо незаличимо фрагментарно, разпръснато, висещо, не сводимо до нито един „голям разказ“...