Всички съществени въпроси на философията неизбежно остават извън времето. Това е така, защото философията е или много по-напред от съответното си настояще, или обратно, защото я свързва с това, което сама е била по-рано и от самото начало.

Философията винаги остава знание, което не само не може да се адаптира към своето време, но, напротив, подчинява своето време на своята мярка. Философията е по същество извън времето, защото принадлежи към онези малко неща, чието съдба е никога да не могат да намерят непосредствен отзвук в съответното си настояще и също никога да не им бъде позволено да го направят.

Където такова нещо изглежда да се случва, където философията става модерна, тя или не е истинска философия, или бива изопачена и използвана за ежедневни нужди според някои чужди за нея цели.

(От представянето на задната корица на книгата)