ТАЗИ МАЛКА КНИГА СЪДЪРЖА МОЯТА ЛЕКЦИЯ „Японският език няма главни букви“, която се проведе на 18 февруари 2020 г. в Гръцко-американската асоциация в рамките на цикъла „С думи (става)“ на Панайотис Йоанидис, след настойчиви подканвания от последния да говоря за японската поезия и да извадя от шкафовете и сандъците си разпръснати преводи на японски стихотворения, главно хайку, които съм правил през последните десетилетия за собствено упражнение и удоволствие, а не за да ги публикувам или споделям с други хора.

Тя следователно няма претенцията или амбицията на академично или, ако желаете, научно представяне на японската поезия като цяло или на хайку в частност, а е само поредица от мисли, идеи, усещания, епизоди и описания на моята лична връзка с този свят, който ако успее да привлече вниманието ти, ще го направи тихо, без фанфари и трясък, един свят, който тече до и в теб като парад от фини звуци, думи-образи, възклицания, дихания – без драма, на слънчевата сянка. Създаването на нов човешки опит, нов дом-убежище и неизказан възторг.

одеялата, ту отгоре, ту отдолу, студени смехове (Идзен)

Превежда ли се поезията? Не. Превежда ли се японската поезия? Два пъти не. Превеждат ли се звуците в други звуци, звуците, които имат форма, образ и смисъл? От шкафовете и сандъците към публичното четене, и оттам към тези страници, онова, което не се превежда, ни маха с ръка. Четирите сезона едва поклащат глава, небесата са празни, слънцето осветява повърхността на увивните растения с ефимерните им цветове. Само по себе си това се превръща в покана за скромна, без фанфари среща, която може да се окаже дълга връзка на любов, прозрение и утеха.

разцъфнала пролет, кой е този, под сламената постелка

—

след дъжда, хризантемите, едва повдигат глави

—

разговор, и ириси, още един епизод от пътуването

(Башо)

КОРИЦАТА Илюстрация от поета Рьота (1707-1787). Гърбът на възрастен монах заедно с едно хайку: Нова сламена дъждобранка, идват първите есенни дъждове, младост.