Формирането и дейността на Андреас Калвос като италиански поет, в съчетание с неговото недостатъчно знание на гръцки език, предопределят езика и стила на неговите гръцки оди, оставяйки неизличими следи в италианизирания им характер.

Това, което според Паламас е „своенравното и почти произволно облекло“ на гръцкия език на Калвос, се дължи на факта, че поетът пише на гръцки, но мисли на италиански.

Настоящата книга цели да предизвика интереса на средностатистическия образован читател към идеята, че изследванията относно италианските влияния върху Одите не са въпрос, който засяга изключително калвистите, или с други думи, че това не е само второ ниво на четене, което не е нужно непременно да се отчита, а по-скоро че въпросът го засяга директно и съществено, тъй като става дума за водещ гръцки поет.

Заглавието на книгата „Загадъчният поет Андреас Калвос“ подчертава именно този аспект на отделните интерпретативни и критически бележки, а именно че без познание на италианския езиково-литературен фон никой не може да улови дори на първо ниво на четене точното значение на Одите.

За да се установи основният смисъл на загадъчната калвосова реч, е необходим детайлен анализ на езика и стила на поета.