Ами ако не сме –просто– (биологични) изчислителни машини?

Ами ако природата не се състои –просто– от отделни данни?

Книгата представлява философско изследване на основите и някои важни последствия от Изкуствения интелект. Неговите глави преразглеждат триадата човек–природа–технология с препратка към споменатия артефакт, опитвайки се да го поставят пред неговото истинско аз, което често се забравя или се прикрива. Целта е да допринесе за разрушаването на погрешни вярвания и дистопични прогнози, основани на недоразумения или идеализации около природата, приложенията и функционирането на (по-точно формулирания от автора) Изкуствен „Интелект“.

В този контекст се очертава като основен проблем изоставянето на критичното търсене за това какво представлява интелигентността у човека. В средата на 20-ти век и на база онтологични и епистемологични основи, които постепенно се формират от зората на модерността, научната общност приема за даден факт от една страна хипотезата, че природата и светът могат да бъдат тотално даннифицирани, и от друга страна, че интелигентността се изчерпва в изчислителната обработка (на данните за света) – и тъй като последната може да бъде програмирана в изкуствено създадени машини, тези се считат за „интелигентни“. Но ако, както твърди авторът, интелигентността не се ограничава до тази функция, тогава терминът „Изкуствен интелект“ е заблуждаващ. Значението, въображението, телесността, любопитството, интересът, тревогата, волята – понятия, които устояват на симулацията от машини – излизат като границите на машините.

Книгата не отхвърля Изкуствения интелект изцяло, нито е технофобска. Тя обаче се стреми да го постави – или може би да го върне – на мястото му. По този начин желае да допринесе за ограничаването на митове, създадени около него, които са отговорни за социалните, политическите и икономическите му последствия.