Не мога да разбера как е възможно който и да е човек, камо ли лекари – хора, които би трябвало да са посветили живота си на защитата на човешкия живот – да се колебаят да осъдят дори публично геноцида в Газа, да протестират срещу убийството и изтезанията на хиляди свои колеги и клането на над 20 000 деца, в момент, когато нашето правителство смята Израел за „стратегически съюзник“. За щастие има хора като господин Георгала, които се грижат достатъчно, за да са готови да рискуват живота си, за да помогнат. Дано обаче никога не бяхме стигнали до точката, в която това да е необходимо, и да имахме достатъчно истински хора, за да не се нуждаем от герои.
Обезсърчаваща, но необходима книга за четене.