Латинска Америка винаги е била за Съединените щати поле за налагане и разграбване, място, където са изпробвани и усъвършенствани механизмите на американската империалистическа мощ. Затова от Вашингтонския истеблишмънт тя е представяна през цялото време като „задния двор“, тоест като зона на контрол и разграбване.

Книгата се опитва да изтъкне органичната същност на американската външна политика на континента, от Студената война до съвременните форми на хибридна, икономическа и военна война. В центъра й са поставени някои вечни исторически примери за намеси (тайни и явни), като завършва с военната атака на САЩ във Венецуела и отвличането на президента Николас Мадуро на 3 януари 2026 г.

Особено значение се отдава, наред с други неща, на новия етап на американската агресия, когато Тръмп разкрива империализма без прикритията на „демократизацията“ и „хуманитаризма“. Политическите пренареждания, социалното съпротивление и укрепването на нови международни икономически и геополитически връзки разкриват границите на американското господство в Латинска Америка.

Редица страни оспорват Вашингтон и търсят пътища към по-голяма политическа и икономическа независимост. В тези цепнатини се отваря истинско „прозорче на възможности“ за народите на Латинска Америка да прекъснат историческия цикъл на зависимост, да претендират за своето богатство и да начертаят път на достойнство. Въпреки това, този път няма да бъде нито лесен, нито праволинеен.