Алмопия нека остане в сърцата ни такава, каквато е, историческа реалност, защитник на еллинизма. Миналото и историята на нейните жители нека станат преграда пред оспорването на етническите ни корени. Необходимо е да претендираме това далечно, старинно крепостно място на гръцкия род да стане първото от първите места и пространства на Ромейщината.

Нека не позволим мъглата на забравата бавно да обгръща миналото на това място, изтривайки малкото и вече неясни следи. „Вярвам, че тази работа с положените усилия е дала писмена форма на миналото на мястото, за да остане недокоснато през времето.“ Христос Бинос.

Това изследване не се основава на историята или мита за една държава или етническо племе, а широко на историческия път на етническите групи, които са живели в по-широкия регион на Македония. След смъртта на Александър Велики, завземането на македонското царство от римляните и създаването на Византийската империя, е имало масови населени преселвания. Всички търсели възможности за по-добри условия на работа, живот и стабилност. Това се е продължило и след завоеванието на Македония от османците, което е довело до постепенното образуване на множество племенни огнища, които между другото са донесли езикови и културни изменения.

Това издание е посветено на 100-годишнината от обединението на Алмопия с Гърция и на тежките борби, на изключителната смелост на гърко-автохтоните на региона. На тези, които са показали пътя, претендирали и постигнали това, което е изглеждало непостижимо, винаги водени от неунищожимата истина, че Алмопия и Македония са Гърция. На тези, на които различни причини и събития са отнели прадедовския говор. Днес, 100 години по-късно, значението на борбите, които са донесли историческото обединение, е очевидно.