Жак Остърлиц е професор по история на архитектурата, учен, изследващ онези места, които особено през деветнадесети век, са склонни неволно да приемат видения. Висок, слаб, много приличащ на Витгенщайн, с когото споделя стар раница, която постоянно носи на рамото си, Остърлиц живее в Лондон в лишен от удобства апартамент, лишен от обич и беден на приятелства. Зад неговата доктрина се крие празнота. Остърлиц просто не знае кой е и в определен момент тръгва на „търсене на собствените си следи“. Миналото бавно излиза на повърхността и е мъчително: цялата мъдрост на автора сякаш се концентрира в това абсолютно тревожно пътешествие на откриване.