Никаква сложна и структурирана единница няма предварителните състояния, които ѝ принадлежат, не се зародява в своето минало и не съществува предварително като абстрактна възможност. Никаква структурирана единица не се появява на света чрез непрекъснато генеалогично или генетично начало, с отправна точка или от съответните елементи, или от абстрактната структура, в която те накрая ще бъдат свързани. От друга страна, „началото от нулата“ не означава създаване ex nihilo, нито „винаги-вече“ означава предзапис на съществуването или същността в началото на времето, а по същество представлява точно обратното на двете. [...] Разбира се, преди е имало елементи, но не е имало нито елементи от тази вещ, които вече носят нейния печат и биха я предопределили, нито структурата, която би ги определила. Винаги-вече на абсолютното начало винаги е разрез с миналото, а нещото, което започва, е съществено непредвидимо, радикално ново, уникално и иновативно.
В тази книга са събрани някои от най-важните текстове на изследователската работа на Георги Фуртуни, която обхваща почти три десетилетия. Авторът, критично изучавайки основополагащи приноси на мислители като Луи Алтюсер, Жак Дерида, Жил Делоз, Жак Лакан, Мишел Фуко, Джудит Бътлър, Етиен Балибар, открива критични теоретични въпроси в разглеждането на понятийния апарат, който представлява техния общ теоретичен ангажимент: понятието за структурата и субекта, както и съответно непоколебимостта, структурната каузалност, непредвидимото, цялото, идеологията, както и разреза и науката. Така той се осмелява да се изправи пред въпроси, които изглежда остават без отговор от 60-те години на миналия век, изграждайки с всеки свой текст изследователска лаборатория за производство на нови подходи, разсъждения и предложения, като същевременно актуализира отново едно от най-ключовите търсения на радикалната теория.
