В тъмния килер на гара Антверпен — така започва разказът на разказвача — имаше млад мъж, рус, обут с тежки планинарски обувки, сини работни панталони и стар раница, който съсредоточено водеше записки и правеше рисунки в тефтер.

Разказвачът го наблюдава завладян и след това започва връзка, която се развива в продължение на десетилетия. Загадъчният чужденец се казва Жак Остърлиц. Той живее в Лондон от много години, но не е англичанин.

През 40-те години на миналия век, като еврейско бежанско дете, пристига в Уелс и израства в дома на енорийския свещеник на малко село, заедно с проповедника и неговата съпруга, възрастни и тъжни хора. Момчето расте самотно, а когато научава истинския си произход и истинското си име, разбира и защо се чувства чужденец сред хората.

Зебалд събира в тази книга историята на едно разтревожено, изкоренено същество. Той търси миналото, което отново се преживява в плътния език на един от най-важните и оригинални разказвачи на нашето време.