Размисли за фееричността на звука, музикалното преживяване, тоналната и атоналната музика и музикалността на кáváфовата поезия
Текстовете в тази книга са посветени на изучаването на звука, музиката и поезията. Те поставят като централен въпрос връзката и противопоставянето между организирания музикален звук – в рамките на западната култура на 20-ти век – и шума. Факт е, че в съвременния свят, с бързото разпространение на шума, се утвърждава деспотичен режим, който заплашва да потисне всеки артистичен или „разбираем“ звук. Съвременният човек вече не успява да опази вътре в себе си онази вътрешна зона, която е необходима, за да размишлява за своя живот и също да слуша „таен вик […] на приближаващите се събития“, както вече предупреждаваше Кáváфис.
Срещу тази опасност от акустична и смислова бъркотия музикалното изкуство противопоставя собствените си предложения, главно пробуждането и формирането на чувствата, според определени правила и с език, който може да достигне до най-дълбоките кътчета на душата. Този език ще изследваме тук.
