Размисли за фантасмагорията на звука, музикалния опит, тоналната и атоналната музика и музикалността в поезията на Кавафис
Текстовете в тази книга са посветени на изследването на звука, музиката и поезията. Поставят като централен въпрос връзката и противоположността между организирания музикален звук – в рамките на западната култура на 20-ти век – и шума. Факт е, че в съвременния свят, с бързото разпространение на шума, се установява един деспотичен режим, който заплашва да потисне всеки артистичен или дори "разбираем" звук. Съвременният човек вече е неспособен да съхрани вътре в себе си онова вътрешно пространство, необходимо, за да размишлява за живота си и за да улавя също така "тайния шум [...] на приближаващите се събития", както вече предупреждаваше Кавафис.
Срещу тази опасност от акустично и смислово объркване, музикалното изкуство противопоставя своите собствени приноси, главно пробуждането и оформянето на емоциите, съгласно определени правила и с език, който може да достигне до дълбините на душата. Именно този език ще изследваме тук.
