Веднага след Втората световна война в цяла Европа се разпространи идеята, че защитата на икономиката може да забави разширяването. По тази причина европейците се стремиха постепенно да намалят многобройните търговски ограничения, установени през 30-те години на ХХ век.

Анализът се фокусира предимно върху политиката за отваряне на френския и германския пазар за внос от 1949 г. нататък. Той проследява не само етапите и методите на тарифното и квотно разоръжаване, но и целите и споровете в рамките на националните администрации.

Работата показва, че различията в нагласите между протекционистична Франция и по-либерална Германия се припокриват с други разделения, особено в рамките на френските администрации. Също така разкрива малкоизвестни съгласия между френски и германски индустриалци относно необходимата защита на определени чувствителни сектори и дългогодишното предпочитание към договорен подход в индустриалните отношения чрез споразумения.

Тази книга представя по този начин двойна оригиналност: от една страна, приема сравнителна френско-германска перспектива; от друга страна, опитва сблъсък между митове и реалности на европейската интеграция чрез нагласите на държавите и работодателските организации.