Сред италианските изгнаници, които достигнаха кантона Тичино след репресивните действия на правителствата на Ди Рудини и Пелю през 1898 г., бяха Енрико Бинями, Джузепе Ренси и Арканжело Гислери. В Лугано те основаха "Coenobium" — "международно списание за свободни изследвания," което съществуваше от 1906 до 1919 г.

Раждането на този периодичен източник съвпадна с кризата на позитивизма в края на 19 век, възникващия модернизъм и социалистически идеал, вдъхновен от Мацини. Публикувано главно на италиански и частично на френски, "Coenobium" се отличаваше с разнообразието на темите, които разглеждаше: от науката до правото, от историята до философията, от литературата до спиритуализма, от педагогиката до психологията.

Въпреки това, с избухването на Първата световна война, се наблюдава промяна в редакционната линия на списанието, което тогава се управляваше от Бинями, който реши да го превърне в влиятелен инструмент на пацифистката пропаганда чрез секцията "Война срещу войната!"

Периодичното издание мобилизира редица водещи фигури от международния културен и политически свят. Така то публикува текстове от Уилям Дженингс Брайън, Анри Ла Фонтен, Хайнрих Ламаш, Джузепе Емануеле Модиляни, Джузепе Мота, Карл Либкнехт, Шарл Рише, Ромен Ролан, Клаудио Тревес и Филипо Турати. Техните текстове са включени в антологията, която представлява важна част от тази книга.