Коя педагогика оформи гръцкото училище? Кои идеи бяха пренесени, кои намериха подходяща почва и кои се трансформираха или останаха неактивни по пътя си? Тази книга изследва историческото развитие на педагогиката като поле, в което се преплитат научни търсения, идеологически натоварвания и институционални инерции.

Използвайки концептуалната рамка на културния трансфер, тя проследява пътя на педагогическите идеи, които са възникнали в други социокултурни контексти и са били пренесени, преобразувани или използвани инструментално в гръцкия контекст. Настоящият том се фокусира върху формирането на основните педагогически течения и концепции в международен план, осветлявайки техните основни принципи и исторически трансформации.

Обхождането от нео-хуманистичната концепция за образование и ербартианската педагогика на 19-ти век, през възникването на научната педагогика с център детето и реформаторската педагогика от първата половина на 20-ти век, до следвоенната културна педагогика на Третия хуманизъм, поставя теоретичната и историческа основа на систематичното картографиране на идеите, достигнали до гръцкото образование, отваряйки път за задълбочаване в механизмите на тяхното усвояване.