В деня на Петдесетница се разкрива и почита тайната на Света Троица. Мистагогичният характер на празника се счита за очевиден. Изпращането на Светия Дух в света отбелязва основаването на Църквата, чието основание и глава е Христос, докато Светият Дух остава този, който прави Христос присъстващ в живота на вярващите чрез светите тайнства. Истината, пътят и животът, тоест самият Иисус Христос, ни кани на път на подражание. Изборът е наш. Въпреки това, както се вижда ясно, в този път не ни оставя сами. Той изпраща Утешителя, Светия Дух, който е с нас, в нас и, като едно от лицата на Света Троица, има божествената сила да насочва стъпките ни към безсътворената светлина на Царството Божие, ако свободно и неусетно пожелаем да станем негови граждани.

Веднага след тържествената Света Литургия се извършва „Вечернята на коленопреклонението“, която завършва с четенето на седемте молитви. Тези молитви, разделени в три групи, толкова, колкото са и коленопреклоненията, засягат въпроси, които укрепват и вдъхновяват християните в търсенето и практическото преживяване на личния Бог. Вярващите с факта на Петдесетница се въвеждат в мистичния живот, който е животът на Духа. Светият Дух кара Църквата да съществува. Духовното учение не се отнася до просперитета на Църквата, а до нейното съществуване.

Молбите на християните в деня на Петдесетница се отнасят до призоваването на Светия Дух, който дарява всичко на вярващите, тъй като чрез благодарение на харизмите му се осъществява завръщането към божественото осиновление и участието в прославеното присъствие на безсътворената реалност. Това означава, че в деня на Петдесетница, с изпращането на Светия Дух в света, духовното виждане на християните се разширява, умът и сърцето се обединяват и просветляват, така че с помощта на божествената благодат участниците да се въвеждат в тайнството на Трисъщната Божество.