Ако някога се случи да попаднеш в миньорския град, където и да е в миньорския град, погледни странните машини с многото ремъци и всякаквите изобретения на човешкия ум, но погледни и самите хора. Погледни децата. От време на време идваше някой добре облечен пътешественик да посети работите, държеше своя фотоапарат и бастун, и клатеше глава сякаш разбира това или онова, което му обясняваше майсторът. Нас ни поздравяваше с усмивка учтиво и толкова – не ни гледаше особено, не спираше изумен да ни гледа. Сигурно му се струваше естествено, че сме там. Но ако някога попаднеш в миньорския град, погледни, както ти казвам, и тогава може би ще си кажеш вътрешно, че съм прав, ако се оплаквам; и ако ти завиждам, защото те вярвам за щастлив в живота. Но използвай очите на сърцето си и погледни.

„Книгата на г-н Даскалаки е оазис, казваме го отново. Но и нещо повече: Това е една от най-добрите книги на новата ни проза.“

Ангелос Терзакис