Балканите от времето на селището на славяните до новите времена не спираха да бъдат поле на сблъсъци между народите, но и място, където се формира общо културно наследство, в което решаваща роля изигра влиянието на Византия, ромеството и Православният вселенски патриархат, който пое ролята на национален водач след 1453 г.

Религията се превърна в свързващото звено на православните балкански народи. В усилието си да намерят опора срещу папистите, еретиците и хората с други религии, реликвите на светиите добиха голямо търсене. Такова опиране стана чудотворната гробница на светицата Параскева Епиватска, от Пропонтида до Охрид и от Прут до Емо, през късното средновековие. Оттогава до днес тя продължава да бъде център на почит за православните.

Книгата разглежда живота и пътя на гробницата на светицата Параскева от Източна Тракия, византийска светица от 10 век, описва историческия контекст на епохата и обстоятелствата, които доведоха до пренасянето на гробницата на Балканите от 13-ти до 17-и век.

Изследва духовното присъствие на светицата сред православните народи на Балканите от късновизантийската епоха до прага на Гръцката революция в Дунавските княжества чрез събитията, които отбелязаха историческото минало на държавите, където се съхранява гробницата на светицата. Нейните чудеса поддържаха жив пламъка на вярата на православните и я превърнаха в изключително популярна сред балканските държави, до степен да бъде считана за тяхна национална светица.

Тя заслужено спечели титлата „Покровителка на Балканите“.