Опазването на независимостта на Австрия изглеждаше като една от обявените цели на френската и италианската външна политика през 1930-те години. "Римските споразумения", подписани от Бенито Мусолини и Пиер Лавал на 7 януари 1935 г., включваха, освен особено интересна договореност за взаимни колониални интереси в Африка (Тунис, Абисиния) и Европа, опазването на тази независимост в тайни допълнителни протоколи, които станаха известни едва 20 години по-късно.

Чрез използването на синоптичния аналитичен метод на неореализма, трудът показва, че всяко усилие за осигуряване на независимостта на австрийската държава беше обречено на неуспех още от самото начало поради различните външнополитически цели на Франция и Италия, нарастващата сила на Германия и примирителната позиция на Англия.