Две диаметрално противоположни личности, Аристотел и Тръмп. Един дълбок познавач на историята, професор Танос Веремис, се осмелява да ни говори за „Никомаховата етика“ – едно от най-значимите произведения на Аристотел, където стагиратийският философ обяснява, че щастието на всеки човек е дело, което той сам обработва за себе си. Необходими предпоставки са смелостта, великодушието, умереността и справедливостта, които водят до прочутата „златна среда“ на великия философ, която представлява златното правило, „нищо прекалено“. В наши дни американският президент Доналд Тръмп се държи и действа в крайна противоположност на стагиратийския философ. Той се стреми към прекаляване и организира живота си с критерий размяната на стоки, оставяйки безграничния материализъм да оформя изборите му. Ако Аристотел създава добродетелния щастлив човек, Тръмп манипулира малкия материалист и индивидуалист, игнорира историята и смята, че всичко се случва за първи път. Така вместо предвидливост, той предпочита импровизация.