Темата на изследването е изобразяването на литературната форма на „Другия“. Това се разглежда сравнително, за да се определи дали аналогични исторически контексти произвеждат сближаващи се или различаващи се чужди портрети.

Чрез лингвистичен анализ систематично и изчерпателно се записват семантичните характеристики на описанието на Другия и подлежащите стратегии за концептуализация в 43 избрани текста от два независимо създадени цикъла.

Резултатът е идентифицирането на поразително сходни когнитивни механизми в концептуализацията на Другия (намаляване, избор, обобщение, стереотипия), както и културно специфични различия в концептуализацията в испанските романс и румънските балади.