Забележителната история на Сол Лури, дете оцелял в шест концентрационни лагера по време на Холокоста, който продължава да бъде фар на надеждата.

След идиличното си детство в Ковно, Литва, Сол беше едва на единадесет години, когато нацистите нахлуха и той заедно със семейството си бе принуден да се премести в гетото на Ковно. Гетото на Ковно беше едно от малкото гета, които по-късно се превърнаха в концентрационен лагер, а Сол беше сред малкото еврейски оцелели от Ковно. В тази вдъхновяваща история за упоритост, характер, вяра, любов и прошка, следваме младия Сол през сърцераздирателни и страшни моменти, изтезания и мъчения.

През очите на Сол научаваме историята на общностите в Източна Европа, особено в Литва, която дълго време беше пропуск в по-широката история на Холокоста. По пътя срещаме праведните малцина, които помогнаха да бъде спасен животът на младия Сол. След като прекара четири години в пет други концентрационни лагери, Сол е освободен от Бухенвалд на петнадесетия си рожден ден. И до днес той с радост празнува всеки година деня на своето раждане и освобождение.

Въпреки ужасите на младостта, Сол никога не загуби решимостта си да живее живота пълноценно. Той започва нов живот в Съединените щати и се реализира като съпруг, баща, дядо, собственик на бизнес и вдъхновение за хиляди, които са чули невероятната му история и поуките, които има да сподели.

Всички можем да научим нещо от Сол в едно време, когато разделението царува. Въпреки всички страдания и загуби, смелостта и позитивното отношение на Сол продължават да вдъхновяват, докато той активно търси и забелязва доброто у другите. Той искрено вярва в башерт, идиш дума, която означава „съдба“, която му даде „мисията да образова другите да обичат, не да мразят.”

„Животът трябва да продължи“ е трогателно и важно ново допълнение към историята на Холокоста и хорът на истории на оцелели, които резонират през поколенията.