През април 1967 г. двадесетгодишният Дъг Хегдал беше изхвърлен зад борда от военноморски крайцер на САЩ в залива на Тонкин. Първоначално смятан за командос от специалните сили, той беше предаден на северновьетнамците, които го пребиха и след това го затвориха в затвора, известен като Ханойският Хилтън. Хегдал поддържаше измама, представяйки се за селски простак, който не може да чете и пише. Северновьетнамците го нарекоха „Невероятно глупавия“, а охранителите не обръщаха внимание на Хегдал, докато той продължаваше да запаметява информация за повече от 250 затворници, която учеше на мелодията на „Old MacDonald Had a Farm“.

През лятото на 1969 г. му беше предложено освобождаване, но Хегдал се отказа — кодексът на военно-пленниците предвиждаше те да бъдат освобождавани в поредността на залавянето си — но бе инструктиран да приеме, за да може да предостави информацията си на американската военна служба.

В ярко написана книга, основана на архивни изследвания, лични интервюта и собствените преживявания на автора от войната във Виетнам, Марк Лийпсън разказва историята на този най-уникален американски военен герой. Повечето затворници в Ханойския Хилтън бяха пилоти или навигатори — като Джон Макейн и Джеймс Стоукдейл — а Хегдал беше единственият не-офицер, най-нискостоящият в затвора. Той никога не бе надлежно признат или отличен за извънредните си усилия след войната и историята му никога не е била разказвана, освен накратко в книги като „Faith of My Fathers“ на Джон Макейн. Историята на Хегдал е история за оцеляване, не само неговото, но и на стотиците американски военнопленници, на които помогна да осигури оцеляването.