Върховната точка на средновековното ислямско разширение беше 700-годишното присъствие на „Маврите“ в Испания и Португалия. Арабското и берберското завоевание беше последвано от създаването на богато отличителна култура в Андалусия, където за известно време мюсюлмани и християни си сътрудничеха толкова често, колкото и се бореха.

Възходът и падението на последователни ислямски династии доведе до нови нашественици, фрагментация и раздори; а растящите християнски кралства на север накрая погубиха емирата на Гранада, последния мавърски бастион, който падна под властта на кастилците през 1492 година.

Изключително разнообразните и колоритни армии на Западния ислям са описани и илюстрирани тук с увлекателни детайли.