Нощната бойна сила на Германия практически не съществуваше в началото на войната, главно поради хвалбата на Райхсмаршал Херман Гьоринг, че бомби никога няма да паднат върху Германия.

Към средата на 1940 г. безумието на това изказване беше разкрито и беше сформирано първото нощно изтребително крило на Луфтвафе. Тяхната ефективност значително се подобри благодарение на създаването на радарна верига, простираща се от Дания до Швейцария.

Към 1942 г. Луфтвафе беше оборудван с около 389 изтребители, снабдени с усъвършенстван въздушен радар, който помогна за унищожаването на стотици бомбардировачи на Кралските ВВС на Великобритания.

Този подробен текст обяснява конфликта и прилаганите тактики и включва интервюта с някои от водещите аса. Представени са схематични чертежи на всички основни нощни изтребители, използвани, включително Bf110, Ju88, Do 17/217 и Hs 219.