През 1939 г., когато започва епопеята на Иън Бурума, Берлин е под нацистко владичество вече шест години, а неговите 4.3 милиона жители са се приспособили към режима, повече или по-малко. Когато през септември избухва войната с Полша, най-удивителното в началото е колко малко се променя. Освен ако не си евреин. Тогава животът, вече труден, скоро щеше да стане неописуемо по-зловещ.

До 1943 г., с немското поражение при Сталинград, обикновеният живот в Берлин придобива все по-отчаян оттенък. Последните три години на войната в Берлин са истинско потъване в ада, с луд режим в отчаяно свободно падане, все по-неумолимо бомбардиране от страна на съюзническите самолети и растящия ужас от приближаващата съветска армия. Обичайният поздрав на берлинчани вече не беше Auf wiedersehen или Heil Hitler, а Bleiben Sie übrig - "Останете живи". И към края на войната населението на Берлин беше намаляло почти наполовина.

Сред хората, които се опитваха да оцелеят в града, беше и бащата на Иън Бурума, затворник, мобилизиран за принудителен труд във военната икономика заедно с още 400 000 други внесени работници. Бурума отдава заслужено внимание на неговия и на техния опит, което придава на книгата специално допълнително измерение. Това е книга, пълна с нежност и истински героизъм, но далеч не сантиментална: отново и отново виждаме, че повечето хора не вършат трудното повечето време. Повечето се примиряват. Това е урок, който не е загубил своята актуалност.