Назована за КНИГА НА ГОДИНАТА от The Times и Sunday Times, New Statesman, Spectator, Prospect и New Yorker.

„Несъмнено шедьовърът на Хоар“ Оливия Лайн

„Куиър във всички значения на думата“ Нийл Тенант

„Книга, която променя живота“ Робърт Дъглас Феърхърст, The Times

„Фантастично ексцентрична“ Луси Хюз-Халет, New Statesman

Как един визионер вдъхнови 200 години изкуство, поезия и протест.

Преливайки между историческото, културното и личното, носителят на награди автор Филип Хоар разкрива мрежа от творчески умове и артистични иконоборци, изпълнени с дивия и революционен гений на Уилям Блейк.

През 1973 г. Дерек Джарман тръгва от Лондон, за да заснеме камъните на Авебъри. Той следва стъпките на Пол Наш, който е фотографирал древните мегалити едно поколение по-рано. Стоейки на това кално поле, до тези камъни, и двамата художници усещат непосредствена връзка със своя герой – човек, който е починал преди много, много време, но който остава електрически жив за тях.

В това привлекателно и поетично пътешествие Филип Хоар проследява трайното наследство на Уилям Блейк и как той е вдъхновил толкова много творчески животи. Извирайки от миналото си и достигайки до нашето бъдеще, Блейк свързва природния свят и метафизичните области, слива човешкото и животинското и духовното, вдъхновявайки художници, режисьори, поети, писатели и музиканти от двадесети век със своята радикална обещание за абсолютна свобода. Тази вдъхновяваща, дълбоко емоционална книга ни връща към Блейк и показва, че изкуството все още има силата да създава положителна промяна.

„Книга, която не е нито биография на Блейк, нито критически анализ, нито проследяване на наследството му, нито лична одисея, а просторен микс от всичко това … радостно и вихрено пътешествие“ Филип Марсдън, Spectator

„Това любовно писмо до Уилям Блейк не би могло да бъде по-ексцентрично … странният и чудесен стил на Филип Хоар лети в това изследване на поета и неговите ученици“ Иън Сансъм, Telegraph

„Страстният стил на Хоар, жив с метафори и игра на думи, често е наричан „сънлив“. Това е уместно, като се има предвид пълното му потапяне в темата ... Нищо няма да бъде толкова дръзко или любопитно като „Уилям Блейк и морските чудовища на любовта““ Джени Юглоу, Times Literary Supplement