С "Година на последните неща" уважаваният романист Майкъл Ондатже се завръща към поезията, връщайки се назад към живот на изселване и открития.

„Животът ми винаги спира за нова книга от него“ – Джумпа Лахири.

„Щедра, трогателна книга“ – ГАРДИЪН.

Роден в Шри Ланка по време на Втората световна война, Ондатже е изпратен като дете в училище в Лондон, а по-късно се премества в Канада. Въпреки че живее там оттогава, тези стихове отразяват живота на писател, пътешественик и наблюдател на света – описвайки себе си като „смесена порода“, човек, роден от различни култури.

Тук, преоткривайки влиянието на всяка премината граница, той се движи напред и назад във времето, от детството си в Шри Ланка до стола на Молиер по време на последното му сценично изпълнение, от икони в български църкви до калифорнийското крайбрежие и любимите канадски реки, сливайки паметта с настоящето, връщайки се към живот на изселване и открития, любов и загуба.

Както пише в откриващото стихотворение:

Четейки редовете, които обича
тя ги мушва в джоба си,
пожелава да умре с дрехите му
пълни с неповредени строфи
и телефонните номера
на децата му в далечни градове.

Поезия – където езикът се изпитва до край и пламти с огън като скъпоценен камък – е това, към което Ондатже се е върнал в тази интимна история.