*Номиниран за Footnote x Counterpoints Writing Prize*

Трогателен и личен мемоар, разказващ историята на семейство, борещо се с травма и идентичност след Холокоста. Прецизно изградено пътуване през времето и пространството, въздействащо и силно, дълбоко релевантно за нашето време.’ - Филип Сандс

Възпоменанията на Саймън Вайц за бездушна Европа от средата на ХХ век, когато обществените и личните светове се сблъскват разрушително, са завладяващи; разказът му за болезнените неразбирателства между него и родителите му, докато избягванията и фалшивите утехи се трупат, е трогателно трагикомичен; а категорично нечувствителният му портрет на неговата бляскава майка – жертва, чудовище, човек – е майсторски и дълбоко въздействащ.' - Дейвид Кайнастън

Първите осемнадесет години от живота на Саймън Вайц родителите му полагаха усилия да скрият миналото си от него. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че са израснали в Унгария и че са пристигнали във Великобритания след Втората световна война. Едва когато порасна, те започнаха да му споделят пазените внимателно тайни: че са евреи и че майка му е преживяла ужасите на нацисткото преследване.

В разговорите през следващите десетилетия майката на Саймън постепенно, често с неохота, разкриваше повече от своето минало: от нарастващия произвол, който семейството ѝ е трябвало да понесе в края на 30-те години на ХХ век, до депортацията ѝ първо в Аушвиц, а после в Равенсбрюк, и до бруталния марш на смъртта, който преживя от руините на Берлин през 1945 г. Докато събираше нейните разкази, Саймън осъзна, че спомените, които тя толкова яростно е опитвала да потисне, продължават да я преследват под формата на ужасяващи спомени и моменти на крайна фрустрация и гняв. И започна да разбира как скритата ѝ травма, от своя страна, е формирала собственото му развитие и съдбата му.

„Завесите на Химлер“ е както живописен разказ за преживяванията на оцелял от Холокоста, така и впечатляващо изследване на въздействието на страданието върху две поколения от едно семейство. Той също така трогателно разкрива високата психологическа цена, която плаща мълчанието.