„Точката на обмисляне“, „императивът на участието“: днес много граждани, вземащи решения, и изследователи разглеждат участието като начин за задълбочаване и оживяване на демократичния процес.

Въпреки това конкретните механизми, насочени към включване на заинтересовани страни с конкуриращи се интереси в един и същ процес (на знание или вземане на решения), все още в голяма степен остават експериментални. Какво определя успеха или неуспеха на една участническа практика? Според какви критерии трябва да се оцени? Как могат да се проектират механизми, които да „удържат“?

Повече от защита на заслугите на участието, тази работа го подлага на изпитание чрез серия от обратни връзки от опит. Фокусирайки се, от една страна, върху изследване на противоречията и, от друга, върху оценката на публичните политики, главите описват методологичните предизвикателства, пред които са изправени изследователите при интегрирането на разнообразна публика в процеса на вземане на решения и изваждането на преден план на представи, съществени за разбирането на политическите и социални феномени.

Книгата така приканва към по-добро разбиране на това вълнуващо, но несигурно участническо приключение, чрез подходи на изследователи, споделящи общ опит и методологична култура.