В Люксембург, възрастното поколение от 1940-те носи в себе си разлома, причинен от войната, окупацията-анексията и тежките ѝ последствия.

Дошлите на власт след 1945 г. мъже от „обновлението“ са водени от трансформиран светоглед, отворен към международната общност, основан на закон и справедливост, отхвърлящ крайните прояви от миналото.

Това изследване използва биографска перспектива, подкрепена от реконструкцията на кариерите на общностни лидери от 1950-те до 1970 г. в Висшия орган на ЕОИС, Комисията на ЕИО или Европейския съд по правата. Сред тях са Жан Форхман, Алберт Вере, Мишел Раскин, Ламберт Шо, Виктор Бодсон, Алберт Боршете, Шарл-Леон Хамес и Пиер Пескаторе.

Анализът се фокусира върху Втората световна война — това „основополагащо събитие“ — върху начина, по който тези мъже я възприемат, ролята, която тя играе в техните идеи, кариери, ангажираност в европейския проект, както и в тяхното лично, духовно и дори литературно развитие.