Настоящата книга е посветена на феномена на катедралния храм. Тя се фокусира върху специален тип епископска църква като препратка към развитието на световното християнство.

Строежът на катедралните храмове се разглежда в съответния исторически контекст като естетическо средство на християнството за обширно изследване на света.

Книгата също така се отнася до напреженията и конфликтите, които съпътстват това изследване: между Запада и Изтока, между различни вероизповедания, между християнската мисия и духовенството или колониалните очаквания, както и все повече между напреженията между религията и постевропейската секуларност.

Накрая развитието на строителството на катедрални храмове се разкрива като пример за конфесионална история за следващите епохи, поставена в по-широкия контекст на възникващия християнски фундаментализъм или християнството отвъд традиционните доктрини от една страна, и възникващите кризи на религията в утвърдените европейски народни църкви от друга.