В краткия четиринадесетгодишен период, обгърнат между двете световни войни, немското училище за изкуство и дизайн Баухаус промени лицето на модерността. С утопични идеали за бъдещето, училището разви пионерска синтеза от изящно изкуство, занаятчийство и технологии, които се прилагат в живопис, скулптура, дизайн, архитектура, кино, фотография, текстил, керамика, театър и инсталации.

Баухаус бе както интензивна лична общност, така и обществено ориентиран колектив, основан първоначално от Валтер Гропиус (1883–1969), като сред членовете му бяха Йозеф и Ани Алберс, Василий Кандински, Паул Клее, Оскар Шлемер, Гунта Щолцл, Мариан Брандт и Лудвиг Мис ван дер Рое.

Между трите си последователни локации във Ваймар, Десау и Берлин, училището насърчаваше харизматичен и креативен обмен между учители и студенти, всички с разнообразни художествени стилове и предпочитания, но обединени от идеализъм и интерес към „тотално“ произведение на изкуството, обхващащо различни практики и медии.

Тази книга празнува авантюристичните иновации на движението Баухаус, както като пионер в развитието на модернизма, така и като модел за образование по изкуства, където всеобхватна свобода на творческото изразяване и най-съвременни идеи водят до функционални и красиви творения.