Пиротехническо изследване на Илон Мъск като симптом и аватар на нашето постлиберално време. 'Мъскизмът стига до същината на човека и момента' - Кори Докторов, автор на Enshittification.

'Безупречно изследван и великолепно написан, Мъскизмът ни въвежда в свят, пълен с обещания и страх' - Бранко Миланович, автор на Голямата глобална трансформация.

Кой е всъщност Илон Мъск и какво прави? Герой ли е, злодей или постоянно се колебае между тези две крайности? Според непрекъснатия медиен поток, предизвикан от всяко негово действие и изявление, Мъск най-добре се разбира в личностен план. Тази книга твърди нещо различно. Вместо да гледаме на Мъск като на индивидуалност, тя го разглежда като аватар на нещо, наречено Мъскизъм: ръководство за нашето ново постлиберално време.

Не че самият Мъск има последователен набор от вярвания; може да се каже, че животът му е дълга импровизация. И определено никога не е използвал думата Мъскизъм – както преди един век Хенри Форд никога не е използвал фордизма, за да определи своята собствена постлиберална модерност. Изследвайки силите, които са оформили Мъск – от Южна Африка до Силициевата долина, от SpaceX до DOGE – Куин Слободиян и Бен Тарноф очертават мотивите и практиките, които доминират в нашия собствен свят, изпълнен с кризи.

Те показват, че Мъскизмът говори езика на кризата и спешността, за да призове по-малко човешко бъдеще: където човеците са изключени от производствения процес и чрез социалните медии и видео игрите се сливат с машината. Това е светоглед, в който технократът е цар; който се възползва от държавата, за да постигне върховенство; и в който само избрани заслужават спасение. Ако влезете, предупреждава тази книга, ще търкате и ще живеете в сянката на един човек – но наградите могат да бъдат безценни, а алтернативата – изчезване.