„Изгарящо честно... убедително, трудно за четене и трудно за оставяне“ Literary Review

„Откровена и трогателна история... спешен апел“ Telegraph

„Кой говори? Кой е в състояние да бъде чут? И ако този основен политически жест остава недостъпен за толкова много хора, които са сред най-потиснатите, най-отчуждените, най-уязвимите, не е ли отговорност на художниците, писателите и интелектуалците да говорят за тях и от тяхно име?“

Когато майката на Дидие Ерибон започва да губи физическата и когнитивната си автономия, авторът и братята му са принудени да я настанят в дом за стари хора, въпреки съмненията си. Няколко седмици по-късно тя умира.

В „Животът, старостта и смъртта на една работническа жена“ Ерибон предприема историческа, политическа и лична медитация върху това какво означава да остарееш в нашето общество и как се грижим за тези, които не могат да заплатят за по-добри услуги. Проследявайки бързия упадък на майка си – и черпейки от произведенията на Симон дьо Бовоар, Норберт Елиас, Ани Ерно и Мишел Фуко, сред други – Ерибон предлага честен, оригинален и широкоспектърен разказ за връзката между остаряването, пола и класа, трансформирайки собствената си ярост, тъга и срам в поразително нюансиран портрет на най-пренебрегваното човешко преживяване.

Превод от Майкъл Люси