Нека поговорим, за първи път, за „юридическия“ Кавафис. Една от най-впечатляващите черти на неговото писане е, че се движи преди езика на човешките права, но не извън тяхната сфера.
Поетът говори още от началото на 20-ти век за демедикализацията и декариминализацията на хомосексуалността. Той предвижда още тогава нуждата от видимост и свободно действие в една „по-завършена общност“. Пророкува настъпващ тип човек, „направен като мене“, както и формирането на бъдещо общество. Кавафис е пророкът на ЛГБТИ+ правата.
В 21-ви век, случаите за равноправно третиране, които занимават Европейския съд по правата на човека и върховните съдилища на много страни, са просто съвременни проявления на същия кавафски поглед: че едно общество, което не уважава разнообразието, постоянно произвежда изключвания; и че равенството е призив за защита на хора, които иначе биха останали изложени на несправедливост.
Както в поезията желанието търси своята свобода, така и в правото принципът на равноправното третиране иска да бъде прилаган не „общо и безопределено“, а към реалните лица, които са подложени на дискриминация: към ЛГБТИ+ служителите, към държавните длъжностни лица, които трябва да служат без предразсъдъци, към двойките, които търсят равни социални права.
Нека видим, следователно, стиховете на Кавафис в един диалог с ЛГБТИ+ правата.
