Като Байрон в началото на XIX век, Изра Паунд поставя началото на модернизма през XX век с поетическо пътешествие по средиземноморските брегове: от Гибралтар до Прованс, до хомеровата Гърция, до възрожденска Италия и сурови екзотични пейзажи – „Като скулпторът, който вижда формата във въздуха...”

С няколко спирки в Париж и Лондон, където открива, наред с други неща, съвременен Ад, в който се озовават онези „които са поставили желанието за пари пред удоволствията на сетивата”.

Написани по време на авангардната епоха, в среда на интензивен обмен с Джеймс Джойс и Т. С. Елиът и екскурзии след трубадури и командири, събрани в том през 1930 г., „XXX кантоса” представляват първия авантюристичен кант на поемата, върху която Паунд работи през целия си живот, завършена книга, в която страстно преживяното минало води диалог с клането на Първата световна война и предлага либертариански и удовлетворяващи модели.

Този нов анотиран превод позволява повторно откриване на едно от епохалните произведения на модерността, сплетение от преписвания и откровения, в цялото му искрящо свежо и визионерско излъчване.