Тази книга се опитва да концептуализира „древните“ въпроси на човешката смърт и смъртност във връзка с настоящата и жизненоважна тема за евтаназията. Тази тема налага размисъл, за да се разгледат истински идеологическите, етичните, деонтологическите, правните и метафизичните рамки, които ръководят всеки подход към този въпрос от самото начало.

Тази концепция разкрива, че от една страна, понятията и етиката на смъртта са първоначално определени от онтологията на смъртта, а от друга страна, въпросът за евтаназията може да бъде автентично обсъден само в хоризонта на тази онтология. Само тази онтология може да разкрие на кого принадлежи смъртта — нашата смърт — и също така разкрива нашето отношение към евтаназията като определена човешка потенциалност или крайна възможност.

По този начин евтаназията излиза на преден план в анализа като възможност да се стане смъртен от една страна, докато от друга страна тя се появява във връзка с особеностите на своята екзистенциална структура, които съществено се различават от екзистенциалната и онтологична структура на всяка друга възможност за умиране. Поради това тя не бива да се бърка с някоя от тези други възможности.