Този труд описва основните развития в историята на британските приказки и се стреми да обясни как те направиха силно завръщане през 19-ти век във всички области на кралството — артистична, научна, икономическа, политическа — с подкрепата на кралската двойка, докато кралица Виктория беше наречена "Феята кралица".

Защо писателите, министрите и индустриалците се впуснаха с такъв ентусиазъм в приказното приключение? Защо тогава определението "приказен" се използваше за железницата, белите балети и Двореца на Католическата изложба? Как може да се обясни страстта, дори до обсесията на викторианците към феите?

Тази книга изследва позицията на образа на феята, поставена между четимото, видимото и невидимото, като разглежда връзките между приказките и спиритуализма, без да пренебрегва телесната, дори еротичната страна на феята.