През втората половина на 19-ти век Шекспир се издигна в много германски литературни истории като "третия класически германски автор" до редицата на Й. В. Гьоте и Ф. Шилер. Този образ на Шекспир, формиран от литературната историография, оказа дългосрочно влияние върху изследователите по отношение на германското възприемане на неговото творчество през 19-ти век. Метаромантичният период на неговото възприемане, смятан за академичен, така и остана забравен за дълъг период.

Това изследване се фокусира върху процесите и практиките на възприемане на Шекспир през периода Vormärz. Първоначално се показва, че дискусиите продължават между 1815 и 1850 относно необходимите условия за създаване на национален германски театър и появата на "втория" Шекспир на сцената. Анализът на различните канали на разпространение (издания и преводи на творби, списания, алманаси, антологии, илюстрирани документи, критически студии, монографии) във втората част свидетелства за впечатляващия обем на тази културна трансформация, като същевременно предлага поучителен поглед върху контекста на възприемане.

Последната част на изследването е посветена на асимилацията и нормализацията на Шекспир от широка германска публика.